обръщала

Речник на българския език

1. обръщала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обръщала е производна форма на обръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обръщала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обръщала е производна форма на обръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обръщала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обръщала е производна форма на обръщам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обръщала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обръщала е производна форма на обръщам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).