обръщало

Речник на българския език

1. обръщало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обръщало е производна форма на обръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обръщало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обръщало е производна форма на обръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обръщало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обръщало е производна форма на обръщам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обръщало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обръщало е производна форма на обръщам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).