обръщали

Речник на българския език

1. обръщали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обръщали е производна форма на обръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обръщали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обръщали е производна форма на обръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. обръщали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обръщали е производна форма на обръщам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. обръщали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обръщали е производна форма на обръщам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).