изтърсвам

Речник на българския език

изтъ̀рсвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изтъ̀рсваш, несв. и изтъ̀рся, св.; Какво.
1. Тръскам, за да падне нещо — прах и под.; тупам. Изтърсвам покривка. Изтърсвам одеяло.
2. Тръскам, за да падне всичко от съд. Изтърси кофата, на дъното има пясък.
3. Прен. Разг. Многозначително давам на някого, поставям пред някого, донасям, постигам. Ще видиш, като ти изтърся голямата печалба от тотото! Не му вярвахме, но той изтърси две шестици на изпитите!
4. Прен. Разг. Казвам не на място или нещо нетактично. Все ще изтърси нещо ни в клин ни в ръкав!
изтърсвам се/изтърся се. 1. — Тръскам, за да падне нещо от дрехите ми. Изтърси се, имаш трохи по полата!
2. Неочаквано падам, тупвам. Подхлъзна се и се изтърси в снега.
3. Прен. Разг. Неочаквано се появявам, пристигам. Изтърси се вчера с няколко приятели.

Грешни изписвания (7)

  • езтърсвам
  • езтърсвъм
  • естърсвам
  • естърсвъм
  • изтърсвъм
  • истърсвам
  • истърсвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-тър-с-вам из-тър-с-ва-ме
2 лице из-тър-с-ваш из-тър-с-ва-те
3 лице из-тър-с-ва из-тър-с-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-тър-с-вах из-тър-с-вах-ме
2 лице из-тър-с-ва из-тър-с-вах-те
3 лице из-тър-с-ва из-тър-с-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-тър-с-вах из-тър-с-вах-ме
2 лице из-тър-с-ва-ше из-тър-с-вах-те
3 лице из-тър-с-ва-ше из-тър-с-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтърсвал съм изтърсвала съм изтърсвало съм изтърсвали сме
2 лице изтърсвал си изтърсвала си изтърсвало си изтърсвали сте
3 лице изтърсвал е изтърсвала е изтърсвало е изтърсвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изтърсвал бях изтърсвала бях изтърсвало бяхме изтърсвали
2 лице беше изтърсвал беше изтърсвала беше изтърсвало бяхте изтърсвали
3 лице беше изтърсвал беше изтърсвала беше изтърсвало бяха изтърсвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изтърсвам ще изтърсваме
2 лице ще изтърсваш ще изтърсвате
3 лице ще изтърсва ще изтърсват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изтърсвал ще съм изтърсвала ще съм изтърсвало ще сме изтърсвали
2 лице ще си изтърсвал ще си изтърсвала ще си изтърсвало ще сте изтърсвали
3 лице ще е изтърсвал ще е изтърсвала ще е изтърсвало ще са изтърсвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изтърсвам щяхме да изтърсваме
2 лице щеше да изтърсваш щяхте да изтърсвате
3 лице щеше да изтърсва щяха да изтърсват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изтърсвал щях да съм изтърсвала щях да съм изтърсвало щяхме да сме изтърсвали
2 лице щеше да си изтърсвал щеше да си изтърсвала щеше да си изтърсвало щяхте да сте изтърсвали
3 лице щеше да е изтърсвал щеше да е изтърсвала щеше да е изтърсвало щяха да са изтърсвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтърсвал съм изтърсвала съм изтърсвало съм изтърсвали сме
2 лице изтърсвал си изтърсвала си изтърсвало си изтърсвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтърсвал съм изтърсвала съм изтърсвало съм изтърсвали сме
2 лице изтърсвал си изтърсвала си изтърсвало си изтърсвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изтърсвал била съм изтърсвала било съм изтърсвало били сме изтърсвали
2 лице бил си изтърсвал била си изтърсвала било си изтърсвало били сте изтърсвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изтърсвам щяла съм да изтърсвам щяло съм да изтърсвам щели сме да изтърсваме
2 лице щял си да изтърсваш щяла си да изтърсваш щяло си да изтърсваш щели сте да изтърсвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изтърсвал щяла съм да съм изтърсвала щяло съм да съм изтърсвало щели сме да сме изтърсвали
2 лице щял си да си изтърсвал щяла си да си изтърсвала щяло си да си изтърсвало щели сте да сте изтърсвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изтърсвал бих изтърсвала бих изтърсвало бихме изтърсвали
2 лице би изтърсвал би изтърсвала би изтърсвало бихте изтърсвали
3 лице би изтърсвал би изтърсвала би изтърсвало биха изтърсвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-тър-с-вай из-тър-с-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-тър-с-ван
непълен член из-тър-с-ва-ния
пълен член из-тър-с-ва-ни-ят
женски род из-тър-с-ва-на
членувано из-тър-с-ва-на-та
среден род из-тър-с-ва-но
членувано из-тър-с-ва-но-то
множествено число из-тър-с-ва-ни
членувано из-тър-с-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-тър-с-вал
непълен член из-тър-с-ва-лия
пълен член из-тър-с-ва-ли-ят
женски род из-тър-с-ва-ла
членувано из-тър-с-ва-ла-та
среден род из-тър-с-ва-ло
членувано из-тър-с-ва-ло-то
множествено число из-тър-с-ва-ли
членувано из-тър-с-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-тър-с-вал
женски род из-тър-с-ва-ла
среден род из-тър-с-ва-ло
множествено число из-тър-с-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-тър-с-ващ
непълен член из-тър-с-ва-щия
пълен член из-тър-с-ва-щи-ят
женски род из-тър-с-ва-ща
членувано из-тър-с-ва-ща-та
среден род из-тър-с-ва-що
членувано из-тър-с-ва-що-то
множествено число из-тър-с-ва-щи
членувано из-тър-с-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-тър-с-вай-ки