изтърсвал

Речник на българския език

1. изтърсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърсвал е производна форма на изтърсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтърсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърсвал е производна форма на изтърсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтърсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтърсвал е производна форма на изтърсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтърсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтърсвал е производна форма на изтърсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).