изричам

Речник на българския език

изрѝчам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изрѝчаш, несв. и изрека̀, св.; Какво. Произнасям, изказвам гласно. Всичко това го знаеше, но не беше го изричал. Детето изрече първите си думи.

Грешни изписвания (3)

  • езричам
  • езричъм
  • изричъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ри-чам из-ри-ча-ме
2 лице из-ри-чаш из-ри-ча-те
3 лице из-ри-ча из-ри-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ри-чах из-ри-чах-ме
2 лице из-ри-ча из-ри-чах-те
3 лице из-ри-ча из-ри-ча-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ри-чах из-ри-чах-ме
2 лице из-ри-ча-ше из-ри-чах-те
3 лице из-ри-ча-ше из-ри-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изричал съм изричала съм изричало съм изричали сме
2 лице изричал си изричала си изричало си изричали сте
3 лице изричал е изричала е изричало е изричали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изричал бях изричала бях изричало бяхме изричали
2 лице беше изричал беше изричала беше изричало бяхте изричали
3 лице беше изричал беше изричала беше изричало бяха изричали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изричам ще изричаме
2 лице ще изричаш ще изричате
3 лице ще изрича ще изричат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изричал ще съм изричала ще съм изричало ще сме изричали
2 лице ще си изричал ще си изричала ще си изричало ще сте изричали
3 лице ще е изричал ще е изричала ще е изричало ще са изричали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изричам щяхме да изричаме
2 лице щеше да изричаш щяхте да изричате
3 лице щеше да изрича щяха да изричат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изричал щях да съм изричала щях да съм изричало щяхме да сме изричали
2 лице щеше да си изричал щеше да си изричала щеше да си изричало щяхте да сте изричали
3 лице щеше да е изричал щеше да е изричала щеше да е изричало щяха да са изричали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изричал съм изричала съм изричало съм изричали сме
2 лице изричал си изричала си изричало си изричали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изричал съм изричала съм изричало съм изричали сме
2 лице изричал си изричала си изричало си изричали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изричал била съм изричала било съм изричало били сме изричали
2 лице бил си изричал била си изричала било си изричало били сте изричали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изричам щяла съм да изричам щяло съм да изричам щели сме да изричаме
2 лице щял си да изричаш щяла си да изричаш щяло си да изричаш щели сте да изричате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изричал щяла съм да съм изричала щяло съм да съм изричало щели сме да сме изричали
2 лице щял си да си изричал щяла си да си изричала щяло си да си изричало щели сте да сте изричали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изричал бих изричала бих изричало бихме изричали
2 лице би изричал би изричала би изричало бихте изричали
3 лице би изричал би изричала би изричало биха изричали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ри-чай из-ри-чай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ри-чан
непълен член из-ри-ча-ния
пълен член из-ри-ча-ни-ят
женски род из-ри-ча-на
членувано из-ри-ча-на-та
среден род из-ри-ча-но
членувано из-ри-ча-но-то
множествено число из-ри-ча-ни
членувано из-ри-ча-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ри-чал
непълен член из-ри-ча-лия
пълен член из-ри-ча-ли-ят
женски род из-ри-ча-ла
членувано из-ри-ча-ла-та
среден род из-ри-ча-ло
членувано из-ри-ча-ло-то
множествено число из-ри-ча-ли
членувано из-ри-ча-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ри-чал
женски род из-ри-ча-ла
среден род из-ри-ча-ло
множествено число из-ри-ча-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ри-чащ
непълен член из-ри-ча-щия
пълен член из-ри-ча-щи-ят
женски род из-ри-ча-ща
членувано из-ри-ча-ща-та
среден род из-ри-ча-що
членувано из-ри-ча-що-то
множествено число из-ри-ча-щи
членувано из-ри-ча-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-ри-чай-ки