изрека

Речник на българския език

изрека̀ преходен глагол от свършен вид (тип 148tt) редактиране

Значение

изречѐш, мин. св. изрѐкох, мин. прич. изрѐкъл, св.вж. изричам.

Грешни изписвания (7)

  • езрека
  • езрекъ
  • езрика
  • езрикъ
  • изрекъ
  • изрика
  • изрикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ре-ка из-ре-чем
2 лице из-ре-чеш из-ре-че-те
3 лице из-ре-че из-ре-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ре-кох из-ре-кох-ме
2 лице из-ре-че из-ре-кох-те
3 лице из-ре-че из-ре-ко-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ре-чах из-ре-чах-ме
2 лице из-ре-че-ше из-ре-чах-те
3 лице из-ре-че-ше из-ре-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изрекъл съм изрекла съм изрекло съм изрекли сме
2 лице изрекъл си изрекла си изрекло си изрекли сте
3 лице изрекъл е изрекла е изрекло е изрекли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изрекъл бях изрекла бях изрекло бяхме изрекли
2 лице беше изрекъл беше изрекла беше изрекло бяхте изрекли
3 лице беше изрекъл беше изрекла беше изрекло бяха изрекли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изрека ще изречем
2 лице ще изречеш ще изречете
3 лице ще изрече ще изрекат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изрекъл ще съм изрекла ще съм изрекло ще сме изрекли
2 лице ще си изрекъл ще си изрекла ще си изрекло ще сте изрекли
3 лице ще е изрекъл ще е изрекла ще е изрекло ще са изрекли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изрека щяхме да изречем
2 лице щеше да изречеш щяхте да изречете
3 лице щеше да изрече щяха да изрекат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изрекъл щях да съм изрекла щях да съм изрекло щяхме да сме изрекли
2 лице щеше да си изрекъл щеше да си изрекла щеше да си изрекло щяхте да сте изрекли
3 лице щеше да е изрекъл щеше да е изрекла щеше да е изрекло щяха да са изрекли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изречал съм изречала съм изречало съм изречали сме
2 лице изречал си изречала си изречало си изречали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изрекъл съм изрекла съм изрекло съм изрекли сме
2 лице изрекъл си изрекла си изрекло си изрекли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изрекъл била съм изрекла било съм изрекло били сме изрекли
2 лице бил си изрекъл била си изрекла било си изрекло били сте изрекли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изрека щяла съм да изрека щяло съм да изрека щели сме да изречем
2 лице щял си да изречеш щяла си да изречеш щяло си да изречеш щели сте да изречете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изрекъл щяла съм да съм изрекла щяло съм да съм изрекло щели сме да сме изрекли
2 лице щял си да си изрекъл щяла си да си изрекла щяло си да си изрекло щели сте да сте изрекли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изрекъл бих изрекла бих изрекло бихме изрекли
2 лице би изрекъл би изрекла би изрекло бихте изрекли
3 лице би изрекъл би изрекла би изрекло биха изрекли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ре-чи из-ре-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ре-чен
непълен член из-ре-че-ния
пълен член из-ре-че-ни-ят
женски род из-ре-че-на
членувано из-ре-че-на-та
среден род из-ре-че-но
членувано из-ре-че-но-то
множествено число из-ре-че-ни
членувано из-ре-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ре-къл
непълен член из-рек-лия
пълен член из-рек-ли-ят
женски род из-рек-ла
членувано из-рек-ла-та
среден род из-рек-ло
членувано из-рек-ло-то
множествено число из-рек-ли
членувано из-рек-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ре-чал
женски род из-ре-ча-ла
среден род из-ре-ча-ло
множествено число из-ре-ча-ли