изречало

Речник на българския език

1. изречало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изречало е производна форма на изрека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изречало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изречало е производна форма на изрека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).