изречал

Речник на българския език

1. изречал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изречал е производна форма на изрека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изречал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изречал е производна форма на изрека (мин. деят. несв. прич. м. р.).