изтърсвало

Речник на българския език

1. изтърсвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтърсвало е производна форма на изтърсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтърсвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтърсвало е производна форма на изтърсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтърсвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтърсвало е производна форма на изтърсвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтърсвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтърсвало е производна форма на изтърсвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).