посочвала

Речник на българския език

1. посочвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

посочвала е производна форма на посочвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. посочвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

посочвала е производна форма на посочвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. посочвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

посочвала е производна форма на посочвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. посочвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

посочвала е производна форма на посочвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).