ная̀ве
—
наречие
(тип 188)
Значение
нареч. В действителност, не насън. За първи път виждаше орхидеи наяве.
• Излизам наяве. — Разкривам се, ставам известен за всички. Скоро лъжата излезе наяве.
• Излизам наяве. — Разкривам се, ставам известен за всички. Скоро лъжата излезе наяве.
Грешни изписвания (4)
- наяви
- нъяве
- нъяви
- на яве