наяве

Речник на българския език

ная̀ве наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. В действителност, не насън. За първи път виждаше орхидеи наяве.
Излизам наяве. — Разкривам се, ставам известен за всички. Скоро лъжата излезе наяве.

Грешни изписвания (4)

  • наяви
  • нъяве
  • нъяви
  • на яве