открито

Речник на българския език

1. открѝто наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • откриту
  • уткрито
  • уткриту

2. открито — мин. страд. прич. ср. р.

открито е производна форма на открия (мин. страд. прич. ср. р.).