сконфузвам

Речник на българския език

сконфу̀звам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

сконфузваш, несв. и сконфузя, св.; Кого. Правя да се засрами, да се почувства неудобно; засрамвам. Погледът на майка му го сконфузи и то не можеше да преглътне.
сконфузвам се/сконфузя се. — Чувствам се неудобно от нещо; засрамвам се.

Грешни изписвания (3)

  • сконфузвъм
  • скунфузвам
  • скунфузвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице скон-фуз-вам скон-фуз-ва-ме
2 лице скон-фуз-ваш скон-фуз-ва-те
3 лице скон-фуз-ва скон-фуз-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице скон-фуз-вах скон-фуз-вах-ме
2 лице скон-фуз-ва скон-фуз-вах-те
3 лице скон-фуз-ва скон-фуз-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице скон-фуз-вах скон-фуз-вах-ме
2 лице скон-фуз-ва-ше скон-фуз-вах-те
3 лице скон-фуз-ва-ше скон-фуз-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сконфузвал съм сконфузвала съм сконфузвало съм сконфузвали сме
2 лице сконфузвал си сконфузвала си сконфузвало си сконфузвали сте
3 лице сконфузвал е сконфузвала е сконфузвало е сконфузвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях сконфузвал бях сконфузвала бях сконфузвало бяхме сконфузвали
2 лице беше сконфузвал беше сконфузвала беше сконфузвало бяхте сконфузвали
3 лице беше сконфузвал беше сконфузвала беше сконфузвало бяха сконфузвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще сконфузвам ще сконфузваме
2 лице ще сконфузваш ще сконфузвате
3 лице ще сконфузва ще сконфузват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм сконфузвал ще съм сконфузвала ще съм сконфузвало ще сме сконфузвали
2 лице ще си сконфузвал ще си сконфузвала ще си сконфузвало ще сте сконфузвали
3 лице ще е сконфузвал ще е сконфузвала ще е сконфузвало ще са сконфузвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да сконфузвам щяхме да сконфузваме
2 лице щеше да сконфузваш щяхте да сконфузвате
3 лице щеше да сконфузва щяха да сконфузват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм сконфузвал щях да съм сконфузвала щях да съм сконфузвало щяхме да сме сконфузвали
2 лице щеше да си сконфузвал щеше да си сконфузвала щеше да си сконфузвало щяхте да сте сконфузвали
3 лице щеше да е сконфузвал щеше да е сконфузвала щеше да е сконфузвало щяха да са сконфузвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сконфузвал съм сконфузвала съм сконфузвало съм сконфузвали сме
2 лице сконфузвал си сконфузвала си сконфузвало си сконфузвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сконфузвал съм сконфузвала съм сконфузвало съм сконфузвали сме
2 лице сконфузвал си сконфузвала си сконфузвало си сконфузвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм сконфузвал била съм сконфузвала било съм сконфузвало били сме сконфузвали
2 лице бил си сконфузвал била си сконфузвала било си сконфузвало били сте сконфузвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да сконфузвам щяла съм да сконфузвам щяло съм да сконфузвам щели сме да сконфузваме
2 лице щял си да сконфузваш щяла си да сконфузваш щяло си да сконфузваш щели сте да сконфузвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм сконфузвал щяла съм да съм сконфузвала щяло съм да съм сконфузвало щели сме да сме сконфузвали
2 лице щял си да си сконфузвал щяла си да си сконфузвала щяло си да си сконфузвало щели сте да сте сконфузвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих сконфузвал бих сконфузвала бих сконфузвало бихме сконфузвали
2 лице би сконфузвал би сконфузвала би сконфузвало бихте сконфузвали
3 лице би сконфузвал би сконфузвала би сконфузвало биха сконфузвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
скон-фуз-вай скон-фуз-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род скон-фуз-ван
непълен член скон-фуз-ва-ния
пълен член скон-фуз-ва-ни-ят
женски род скон-фуз-ва-на
членувано скон-фуз-ва-на-та
среден род скон-фуз-ва-но
членувано скон-фуз-ва-но-то
множествено число скон-фуз-ва-ни
членувано скон-фуз-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род скон-фуз-вал
непълен член скон-фуз-ва-лия
пълен член скон-фуз-ва-ли-ят
женски род скон-фуз-ва-ла
членувано скон-фуз-ва-ла-та
среден род скон-фуз-ва-ло
членувано скон-фуз-ва-ло-то
множествено число скон-фуз-ва-ли
членувано скон-фуз-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род скон-фуз-вал
женски род скон-фуз-ва-ла
среден род скон-фуз-ва-ло
множествено число скон-фуз-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род скон-фуз-ващ
непълен член скон-фуз-ва-щия
пълен член скон-фуз-ва-щи-ят
женски род скон-фуз-ва-ща
членувано скон-фуз-ва-ща-та
среден род скон-фуз-ва-що
членувано скон-фуз-ва-що-то
множествено число скон-фуз-ва-щи
членувано скон-фуз-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

скон-фуз-вай-ки