конфузя

Речник на българския език

конфу̀зя преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

конфу̀зиш, мин. св. конфу̀зих, мин. прич. конфу̀зил, несв. Разг. Карам се остро, мъмря, ругая, поставям в неудобно положение. Баща ѝ я конфузи заради закъсненията ѝ вечер.
конфузя се. — Изпадам в неудобно, неловко положение; смущавам се. Конфузи се от най-малката забележка.

Грешни изписвания (3)

  • конфузъ
  • кунфузъ
  • кунфузя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице кон-фу-зя кон-фу-зим
2 лице кон-фу-зиш кон-фу-зи-те
3 лице кон-фу-зи кон-фу-зят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице кон-фу-зих кон-фу-зих-ме
2 лице кон-фу-зи кон-фу-зих-те
3 лице кон-фу-зи кон-фу-зи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице кон-фу-зех кон-фу-зех-ме
2 лице кон-фу-зе-ше кон-фу-зех-те
3 лице кон-фу-зе-ше кон-фу-зе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице конфузил съм конфузила съм конфузило съм конфузили сме
2 лице конфузил си конфузила си конфузило си конфузили сте
3 лице конфузил е конфузила е конфузило е конфузили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях конфузил бях конфузила бях конфузило бяхме конфузили
2 лице беше конфузил беше конфузила беше конфузило бяхте конфузили
3 лице беше конфузил беше конфузила беше конфузило бяха конфузили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще конфузя ще конфузим
2 лице ще конфузиш ще конфузите
3 лице ще конфузи ще конфузят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм конфузил ще съм конфузила ще съм конфузило ще сме конфузили
2 лице ще си конфузил ще си конфузила ще си конфузило ще сте конфузили
3 лице ще е конфузил ще е конфузила ще е конфузило ще са конфузили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да конфузя щяхме да конфузим
2 лице щеше да конфузиш щяхте да конфузите
3 лице щеше да конфузи щяха да конфузят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм конфузил щях да съм конфузила щях да съм конфузило щяхме да сме конфузили
2 лице щеше да си конфузил щеше да си конфузила щеше да си конфузило щяхте да сте конфузили
3 лице щеше да е конфузил щеше да е конфузила щеше да е конфузило щяха да са конфузили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице конфузел съм конфузела съм конфузело съм конфузели сме
2 лице конфузел си конфузела си конфузело си конфузели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице конфузил съм конфузила съм конфузило съм конфузили сме
2 лице конфузил си конфузила си конфузило си конфузили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм конфузил била съм конфузила било съм конфузило били сме конфузили
2 лице бил си конфузил била си конфузила било си конфузило били сте конфузили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да конфузя щяла съм да конфузя щяло съм да конфузя щели сме да конфузим
2 лице щял си да конфузиш щяла си да конфузиш щяло си да конфузиш щели сте да конфузите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм конфузил щяла съм да съм конфузила щяло съм да съм конфузило щели сме да сме конфузили
2 лице щял си да си конфузил щяла си да си конфузила щяло си да си конфузило щели сте да сте конфузили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих конфузил бих конфузила бих конфузило бихме конфузили
2 лице би конфузил би конфузила би конфузило бихте конфузили
3 лице би конфузил би конфузила би конфузило биха конфузили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кон-фу-зи кон-фу-зе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род кон-фу-зен
непълен член кон-фу-зе-ния
пълен член кон-фу-зе-ни-ят
женски род кон-фу-зе-на
членувано кон-фу-зе-на-та
среден род кон-фу-зе-но
членувано кон-фу-зе-но-то
множествено число кон-фу-зе-ни
членувано кон-фу-зе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род кон-фу-зил
непълен член кон-фу-зи-лия
пълен член кон-фу-зи-ли-ят
женски род кон-фу-зи-ла
членувано кон-фу-зи-ла-та
среден род кон-фу-зи-ло
членувано кон-фу-зи-ло-то
множествено число кон-фу-зи-ли
членувано кон-фу-зи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род кон-фу-зел
женски род кон-фу-зе-ла
среден род кон-фу-зе-ло
множествено число кон-фу-зе-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род кон-фу-зещ
непълен член кон-фу-зе-щия
пълен член кон-фу-зе-щи-ят
женски род кон-фу-зе-ща
членувано кон-фу-зе-ща-та
среден род кон-фу-зе-що
членувано кон-фу-зе-що-то
множествено число кон-фу-зе-щи
членувано кон-фу-зе-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

кон-фу-зей-ки