конфузило е

Речник на българския език

1. конфузило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

конфузило е е производна форма на конфузя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. конфузило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

конфузило е е производна форма на конфузя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).