конфузила

Речник на българския език

1. конфузила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

конфузила е производна форма на конфузя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. конфузила — мин. деят. св. прич. ж. р.

конфузила е производна форма на конфузя (мин. деят. св. прич. ж. р.).