конфузен

Речник на българския език

1. конфу̀зен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • конфузин
  • кунфузен
  • кунфузин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кон-фу-зен
непълен член кон-фуз-ния
пълен член кон-фуз-ни-ят
ж. р. кон-фуз-на
членувано кон-фуз-на-та
ср. р. кон-фуз-но
членувано кон-фуз-но-то
мн. ч. кон-фуз-ни
членувано кон-фуз-ни-те

2. конфузен — мин. страд. прич. м. р.

конфузен е производна форма на конфузя (мин. страд. прич. м. р.).