конфузели

Речник на българския език

1. конфузели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

конфузели е производна форма на конфузя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. конфузели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

конфузели е производна форма на конфузя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).