сконфузя

Речник на българския език

сконфу̀зя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

сконфузиш, мин. св. сконфузих, мин. прич. сконфузил, св.вж. сконфузвам.

Грешни изписвания (2)

  • сконфузъ
  • скунфузя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице скон-фу-зя скон-фу-зим
2 лице скон-фу-зиш скон-фу-зи-те
3 лице скон-фу-зи скон-фу-зят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице скон-фу-зих скон-фу-зих-ме
2 лице скон-фу-зи скон-фу-зих-те
3 лице скон-фу-зи скон-фу-зи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице скон-фу-зех скон-фу-зех-ме
2 лице скон-фу-зе-ше скон-фу-зех-те
3 лице скон-фу-зе-ше скон-фу-зе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сконфузил съм сконфузила съм сконфузило съм сконфузили сме
2 лице сконфузил си сконфузила си сконфузило си сконфузили сте
3 лице сконфузил е сконфузила е сконфузило е сконфузили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях сконфузил бях сконфузила бях сконфузило бяхме сконфузили
2 лице беше сконфузил беше сконфузила беше сконфузило бяхте сконфузили
3 лице беше сконфузил беше сконфузила беше сконфузило бяха сконфузили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще сконфузя ще сконфузим
2 лице ще сконфузиш ще сконфузите
3 лице ще сконфузи ще сконфузят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм сконфузил ще съм сконфузила ще съм сконфузило ще сме сконфузили
2 лице ще си сконфузил ще си сконфузила ще си сконфузило ще сте сконфузили
3 лице ще е сконфузил ще е сконфузила ще е сконфузило ще са сконфузили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да сконфузя щяхме да сконфузим
2 лице щеше да сконфузиш щяхте да сконфузите
3 лице щеше да сконфузи щяха да сконфузят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм сконфузил щях да съм сконфузила щях да съм сконфузило щяхме да сме сконфузили
2 лице щеше да си сконфузил щеше да си сконфузила щеше да си сконфузило щяхте да сте сконфузили
3 лице щеше да е сконфузил щеше да е сконфузила щеше да е сконфузило щяха да са сконфузили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сконфузел съм сконфузела съм сконфузело съм сконфузели сме
2 лице сконфузел си сконфузела си сконфузело си сконфузели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сконфузил съм сконфузила съм сконфузило съм сконфузили сме
2 лице сконфузил си сконфузила си сконфузило си сконфузили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм сконфузил била съм сконфузила било съм сконфузило били сме сконфузили
2 лице бил си сконфузил била си сконфузила било си сконфузило били сте сконфузили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да сконфузя щяла съм да сконфузя щяло съм да сконфузя щели сме да сконфузим
2 лице щял си да сконфузиш щяла си да сконфузиш щяло си да сконфузиш щели сте да сконфузите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм сконфузил щяла съм да съм сконфузила щяло съм да съм сконфузило щели сме да сме сконфузили
2 лице щял си да си сконфузил щяла си да си сконфузила щяло си да си сконфузило щели сте да сте сконфузили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих сконфузил бих сконфузила бих сконфузило бихме сконфузили
2 лице би сконфузил би сконфузила би сконфузило бихте сконфузили
3 лице би сконфузил би сконфузила би сконфузило биха сконфузили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
скон-фу-зи скон-фу-зе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род скон-фу-зен
непълен член скон-фу-зе-ния
пълен член скон-фу-зе-ни-ят
женски род скон-фу-зе-на
членувано скон-фу-зе-на-та
среден род скон-фу-зе-но
членувано скон-фу-зе-но-то
множествено число скон-фу-зе-ни
членувано скон-фу-зе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род скон-фу-зил
непълен член скон-фу-зи-лия
пълен член скон-фу-зи-ли-ят
женски род скон-фу-зи-ла
членувано скон-фу-зи-ла-та
среден род скон-фу-зи-ло
членувано скон-фу-зи-ло-то
множествено число скон-фу-зи-ли
членувано скон-фу-зи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род скон-фу-зел
женски род скон-фу-зе-ла
среден род скон-фу-зе-ло
множествено число скон-фу-зе-ли