сконфузила

Речник на българския език

1. сконфузила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сконфузила е производна форма на сконфузя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сконфузила — мин. деят. св. прич. ж. р.

сконфузила е производна форма на сконфузя (мин. деят. св. прич. ж. р.).