сконфузил е

Речник на българския език

1. сконфузил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сконфузил е е производна форма на сконфузя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сконфузил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сконфузил е е производна форма на сконфузя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).