сконфузили

Речник на българския език

1. сконфузили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сконфузили е производна форма на сконфузя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сконфузили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

сконфузили е производна форма на сконфузя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).