излагал

Речник на българския език

1. излагал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излагал е производна форма на излагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излагал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излагал е производна форма на излагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. излагал — мин. деят. св. прич. м. р.

излагал е производна форма на излагам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. излагал — мин. деят. несв. прич. м. р.

излагал е производна форма на излагам (мин. деят. несв. прич. м. р.).