клеветил съм

Речник на българския език

1. клеветил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

клеветил съм е производна форма на клеветя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. клеветил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

клеветил съм е производна форма на клеветя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).