клеветил е

Речник на българския език

1. клеветил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клеветил е е производна форма на клеветя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клеветил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клеветил е е производна форма на клеветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).