кал

калта̀, само ед., ж.
1. Намекната от вода пръст по земната повърхност. Едва изгазих калта по улиците.
2. Остар. Смес от жълта пръст, вода и слама, с която се мажат къщите или от която се правят кирпичи. Замаза пода и стените отвън с кал.
3. Прен. Бедност, мизерия. Като няма кой да ни помогне, ще си останем в калта.
прил. ка̀лен, ка̀лна, ка̀лно, мн. ка̀лни.
• Вадя от калта. — Разг. Помагам на някого да подобри материалното или нравственото си състояние.
• Хвърлям/хвърля кал — (по някого). Разг. Обсипвам с клевети.