локва

Речник на българския език

1. ло̀ква — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ло̀кви, ж.
1. Вдлъбнатина на земята (на улица, път), пълна обикн. с дъждовна вода. След дъжда се образуваха големи локви.
2. Разляна по равна повърхност течност в по-голямо количество. Локва кръв. На пода се образува локва вино.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • локвъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лок-ва
членувано лок-ва-та
мн.ч. лок-ви
членувано лок-ви-те
звателна форма —

2. Ло̀ква — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Локвъ

Връзки