мочур

Речник на българския език

мочу̀р — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. мочу̀ри, (два) мочу̀ра, м. Влажно блатисто място, покрито с трева; тресавище.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • мучур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-чур
непълен член мо-чу-ра
пълен член мо-чу-рът
мн.ч. мо-чу-ри
членувано мо-чу-ри-те
бройна форма мо-чу-ра
звателна форма —

Връзки