бара

Речник на българския език

1. ба̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ба̀ри, ж.
1. Разг. Малка река, вада.
2. Диал. Тепавица.

Грешни изписвания (1)

  • баръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-ра
членувано ба-ра-та
мн.ч. ба-ри
членувано ба-ри-те
звателна форма

2. Ба̀ра географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Баръ

3. бара — ед. ч. непълен член

бара е производна форма на бар (ед. ч. непълен член).

4. бара — бройна форма

бара е производна форма на бар (бройна форма).

5. бара — сег. вр., 3 л., ед. ч.

бара е производна форма на барам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

6. бара — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

бара е производна форма на барам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

7. бара — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

бара е производна форма на барам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).