гьол

Речник на българския език

гьол съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

гьо̀лът, гьо̀ла, мн. гьо̀лове, (два) гьо̀ла, м. Разг. Голяма локва със застояла вода; блато.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гьол
непълен член гьо-ла
пълен член гьо-лът
мн.ч. гьо-ло-ве
членувано гьо-ло-ве-те
бройна форма гьо-ла
звателна форма