утайка

Речник на българския език

ута̀йка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ута̀йки, ж. Събрани на дъното в съд с течности или във воден басейн твърди частици.
Утайка на обществото. — Най-долната прослойка на обществото.

Грешни изписвания (3)

  • отайка
  • отайкъ
  • утайкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. утай-ка
членувано утай-ка-та
мн.ч. утай-ки
членувано утай-ки-те
звателна форма