нанос

Речник на българския език

на̀нос съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. на̀носи, (два) на̀носа, м. Това, което е довлечено от река, от течаща вода или от вятър. Тинести наноси.

Грешни изписвания (1)

  • нанус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-нос
непълен член на-но-са
пълен член на-но-сът
мн.ч. на-но-си
членувано на-но-си-те
бройна форма на-но-са
звателна форма