струпване

Речник на българския език

стру̀пване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • струпвани
  • струпвъне
  • струпвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. струп-ва-не
членувано струп-ва-не-то
мн.ч. струп-ва-ния
членувано струп-ва-ни-я-та