стичане

Речник на българския език

стѝчане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • стичани
  • стичъне
  • стичъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сти-ча-не
членувано сти-ча-не-то
мн.ч. сти-ча-ния
членувано сти-ча-ни-я-та