стечение

Речник на българския език

стечѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Събиране на едно място; струпване, натрупване, съвпадение. По стечение на обстоятелствата. Стечение на факти.

Грешни изписвания (1)

  • стичение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сте-че-ние
членувано сте-че-ни-е-то
мн.ч. сте-че-ния
членувано сте-че-ни-я-та