прѝток — съществително име, мъжки род (тип 14)
Значение
мн. притоци, (два) притока, м.
1. Река, която се влива в друга. Приток на Вит.
2. Прен. Само ед. Нарастване, прилив (във 2 знач. ). Приток на свеж въздух. Приток на пари.
1. Река, която се влива в друга. Приток на Вит.
2. Прен. Само ед. Нарастване, прилив (във 2 знач. ). Приток на свеж въздух. Приток на пари.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- притук
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | при-ток | |
---|---|---|
непълен член | при-то-ка | |
пълен член | при-то-кът | |
мн.ч. | при-то-ци | |
членувано | при-то-ци-те | |
бройна форма | при-то-ка | |
звателна форма | — |