наплив

Речник на българския език

на̀плив съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. на̀пливи, (два) на̀плива, м. Струпване, поява на нещо в голямо количество. Такъв наплив от хора на футболна среща скоро не е имало.

Грешни изписвания (3)

  • наплев
  • наплеф
  • наплиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нап-лив
непълен член нап-ли-ва
пълен член нап-ли-вът
мн.ч. нап-ли-ви
членувано нап-ли-ви-те
бройна форма нап-ли-ва
звателна форма