навалица

Речник на българския език

нава̀лица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. нава̀лици, ж. Тълпа, блъсканица. Загубиха се в навалицата.

Грешни изписвания (7)

  • навалеца
  • навалецъ
  • навалицъ
  • нъвалеца
  • нъвалецъ
  • нъвалица
  • нъвалицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ва-ли-ца
членувано на-ва-ли-ца-та
мн.ч. на-ва-ли-ци
членувано на-ва-ли-ци-те
звателна форма