купон

Речник на българския език

купо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. купо̀ни, (два) купо̀на, м.
1. Отрязък от ценни книжа.
2. Отрязък от карта или картонче, което дава право за закупуване на определено количество продукт при дефицит. Хляб с купони. Купон за олио. Сиренето е с купони.
прил. купо̀нен, купо̀нна, купо̀нно, мн. купо̀нни.
Купонна система. — Разпределение на продукти или други стоки чрез купони.



мн. купо̀ни, (два) купо̀на, м. Жарг. Събиране на много хора за увеселение. Правя купон. Отивам на купон. Хубав купон.

Грешни изписвания (1)

  • копон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-пон
непълен член ку-по-на
пълен член ку-по-нът
мн.ч. ку-по-ни
членувано ку-по-ни-те
бройна форма ку-по-на
звателна форма