талон

Речник на българския език

тало̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тало̀ни, (два) тало̀на, м.
1. Част от квитанция, която остава към кочана.
2. Документ, който дава право за участие в нещо — в игра, в конкурс, в томбола и др., или за получаване на нещо. Талон за кафе.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • тълон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-лон
непълен член та-ло-на
пълен член та-ло-нът
мн.ч. та-ло-ни
членувано та-ло-ни-те
бройна форма та-ло-на
звателна форма