ваучър

Речник на българския език

ва̀учър некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн. ва̀учъри, (два) ва̀учъра, м. Спец. Ценна книга, която може да се използва вместо пари през определено време и при определени условия.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • ваочар
  • ваочър
  • ваучар