тъпканица

Речник на българския език

тъ̀пканица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тъ̀пканици, ж. Разг. Блъсканица, навалица. Такава тъпканица беше в автобуса.

Грешни изписвания (7)

  • тъпканеца
  • тъпканецъ
  • тъпканицъ
  • тъпкънеца
  • тъпкънецъ
  • тъпкъница
  • тъпкъницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тъп-ка-ни-ца
членувано тъп-ка-ни-ца-та
мн.ч. тъп-ка-ни-ци
членувано тъп-ка-ни-ци-те
звателна форма