гъмжило

Речник на българския език

гъмжѝло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Множество от живи същества, които изпълват пространство и шумят, мърдат. На пазара — гъмжило, не можеш да се разминеш.

Грешни изписвания (3)

  • гамжило
  • гамжилу
  • гъмжилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гъм-жи-ло
членувано гъм-жи-ло-то
мн.ч. гъм-жи-ла
членувано гъм-жи-ла-та