калабалъ̀к
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
м., само ед. Разг.
1. Много хора, събрани заедно. Пред съвета имаше голям калабалък.
2. Нареч. Много. Ще съберем калабалък хора и ще свършим работата бързо.
• Правя калабалък. — Разг. Присъствам, без да участвам.
1. Много хора, събрани заедно. Пред съвета имаше голям калабалък.
2. Нареч. Много. Ще съберем калабалък хора и ще свършим работата бързо.
• Правя калабалък. — Разг. Присъствам, без да участвам.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- калабълък
- калъбалък
- калъбълък
- кълабалък
- кълабълък
- кълъбалък
- кълъбълък
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ка-ла-ба-лък | |
|---|---|---|
| непълен член | ка-ла-ба-лъ-ка | |
| пълен член | ка-ла-ба-лъ-кът | |
| мн.ч. | ка-ла-ба-лъ-ци | |
| членувано | ка-ла-ба-лъ-ци-те | |
| бройна форма | ка-ла-ба-лъ-ка | |
| звателна форма | — | |