бутаница

Речник на българския език

бу̀таница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бу̀таници, ж. Блъсканица.

Грешни изписвания (7)

  • бутанеца
  • бутанецъ
  • бутаницъ
  • бутънеца
  • бутънецъ
  • бутъница
  • бутъницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-та-ни-ца
членувано бу-та-ни-ца-та
мн.ч. бу-та-ни-ци
членувано бу-та-ни-ци-те
звателна форма