вълна

Речник на българския език

въ̀лна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Козината, космите, които покриват тялото на овца и на някои други животни (камила, коза и под.).
2. Остригана и обработена такава козина, която се използва за различни тъкани.
прил. въ̀лнен, въ̀лнена, въ̀лнено, мн. въ̀лнени. Вълнени платове. Вълнен пуловер.



мн. вълнѝ, ж.
1. Водна издигнатина, образувана от колебанията на водната повърхност. Морски вълни.
2. Спец. Във физиката — периодично смущение и движение в дадена среда, а също разпространението на това движение. Звукова вълна. Дълги вълни. Ултракъси вълни.
3. Прен. Това, което се движи едно след друго в множество, като маса. Новата вълна в литературата. Вълна на недоволство.

Грешни изписвания (1)

  • вълнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въл-на
членувано въл-на-та
мн.ч. въл-ни
членувано въл-ни-те
звателна форма