струя

Речник на българския език

1. стру̀я съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. стру̀и, ж.
1. Тънка ивица от течност или от друго безформено вещество (прахообразно, зърнообразно, въздухообразно), която излиза под налягане през тесен отвор. Струите в газовия котлон не са равномерни. Струя вода. Струя свеж въздух.
2. Прен. Процеждаща се през тесен отвор светлина.
същ. умал. стру̀йка, мн. стру̀йки, ж.



струѝш, мин. св. струѝх и струя̀х, мин. прич. струѝл и струя̀л, несв.
1. Появявам се на струи. Водата струи. Въздухът струи през прозореца.
2. Прен. За светлина и др. разпространявам се, обхващам голяма площ; разливам се.

Грешни изписвания (1)

  • струъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. струя
членувано стру-я-та
мн.ч. струи
членувано стру-и-те
звателна форма

2. Стру̀я географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Струъ

3. стру̀я непреходен глагол от несвършен вид (тип 175ii) редактиране

Значение

мн. стру̀и, ж.
1. Тънка ивица от течност или от друго безформено вещество (прахообразно, зърнообразно, въздухообразно), която излиза под налягане през тесен отвор. Струите в газовия котлон не са равномерни. Струя вода. Струя свеж въздух.
2. Прен. Процеждаща се през тесен отвор светлина.
същ. умал. стру̀йка, мн. стру̀йки, ж.



струѝш, мин. св. струѝх и струя̀х, мин. прич. струѝл и струя̀л, несв.
1. Появявам се на струи. Водата струи. Въздухът струи през прозореца.
2. Прен. За светлина и др. разпространявам се, обхващам голяма площ; разливам се.

Грешни изписвания (1)

  • струъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице струя стру-им
2 лице стру-иш стру-и-те
3 лице струи стру-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице стру-их стру-их-ме
2 лице струи стру-их-те
3 лице струи стру-и-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице стру-ях стру-ях-ме
2 лице стру-е-ше стру-ях-те
3 лице стру-е-ше стру-я-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице струил съм струила съм струило съм струили сме
2 лице струил си струила си струило си струили сте
3 лице струил е струила е струило е струили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях струил бях струила бях струило бяхме струили
2 лице беше струил беше струила беше струило бяхте струили
3 лице беше струил беше струила беше струило бяха струили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще струя ще струим
2 лице ще струиш ще струите
3 лице ще струи ще струят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм струил ще съм струила ще съм струило ще сме струили
2 лице ще си струил ще си струила ще си струило ще сте струили
3 лице ще е струил ще е струила ще е струило ще са струили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да струя щяхме да струим
2 лице щеше да струиш щяхте да струите
3 лице щеше да струи щяха да струят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм струил щях да съм струила щях да съм струило щяхме да сме струили
2 лице щеше да си струил щеше да си струила щеше да си струило щяхте да сте струили
3 лице щеше да е струил щеше да е струила щеше да е струило щяха да са струили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице струял съм струяла съм струяло съм струели сме
2 лице струял си струяла си струяло си струели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице струил съм струила съм струило съм струили сме
2 лице струил си струила си струило си струили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм струил била съм струила било съм струило били сме струили
2 лице бил си струил била си струила било си струило били сте струили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да струя щяла съм да струя щяло съм да струя щели сме да струим
2 лице щял си да струиш щяла си да струиш щяло си да струиш щели сте да струите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм струил щяла съм да съм струила щяло съм да съм струило щели сме да сме струили
2 лице щял си да си струил щяла си да си струила щяло си да си струило щели сте да сте струили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих струил бих струила бих струило бихме струили
2 лице би струил би струила би струило бихте струили
3 лице би струил би струила би струило биха струили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
струй струй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род стру-ил
непълен член стру-и-лия
пълен член стру-и-ли-ят
женски род стру-и-ла
членувано стру-и-ла-та
среден род стру-и-ло
членувано стру-и-ло-то
множествено число стру-и-ли
членувано стру-и-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род стру-ял
женски род стру-я-ла
среден род стру-я-ло
множествено число стру-е-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род стру-ящ
непълен член стру-я-щия
пълен член стру-я-щи-ят
женски род стру-я-ща
членувано стру-я-ща-та
среден род стру-я-що
членувано стру-я-що-то
множествено число стру-я-щи
членувано стру-я-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

стру-ей-ки