струили

Речник на българския език

1. струили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

струили е производна форма на струя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. струили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

струили е производна форма на струя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).