струил
1.
струил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
струил
е производна форма
на струя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
струил —
мин. деят. св. прич. м. р.
струил
е производна форма
на струя (мин. деят. св. прич. м. р.).